"Явно имаме си работа с космически дупки, които са се образували в резултат на срещата между нашия и паралелния свят", заявява ръководителят на изследването проф. Стивън Фини. Според него, нашата Вселена е само неголям мехур в гигантския океан на паралелно съществуващи светове, които имат други физически характеристики.
Уникално явление, което по форма напомня играчка за елха са открили учените на разстояние около 160 хиляди светлинни години от Земята, съобщават от НАСА. Тънката сферична топка, която на снимката на Hubble се оказа, че е червено - розова е газов облак, който се е образувал от взривната вълна, при възникването на свръхнова звезда в Големия Магеланов облак. Диаметърът на космическия балон е около 23 светлинни години, като постоянно се разширява със скорост 18 млн.км/ч. С помощта на телескопа в този участък се водят наблюдения от 2006 година. Гигантското елхово украшение е третото необичайно явление, за което стана известно през последните дни. Миналата седмица на Слънцето ни "се усмихна" с гигантска усмивка. Усмивката бе с размер около 600 хиляди километра, а „очите" на Слънцето бяха с диаметър 200 хиляди километра. Вчера пък бе съобщено, че учените от Новосибирската космическа обсерватория са забелязали на Луната необясним лъч, който пресича повърхността на спътника ни под ъгъл от 45 градуса.
Огромен колайдер във Вселената бе открит от астрономите на разстояние около 7,5 хиляди светлинни години от Земята в областта на гигантската звезда Ета Киля. Най - мощният ускорител на частици се формира в космоса за сметка на гравитационна сила, която възниква между две масивни звезди. Една от тях е смятана за най - голямата от известните на науката светила - Ета Киля, 150 пъти по - тежка от Слънцето.
В тази звездна система е сформиран своеобразен „капан за елементарни частици". Гравитацията ускорява протоните до скорост, при която енергията достига до 10ТеВ. Това, на практика е повече от половината, от максимума, получен в Големия адронен колайдер, който работи на Земята. Да се открие „основният конкурент" на земния ускорител учените са успели да направят с помощта на гама - телескопа „Ферми" на НАСА. Записите за излъчването на планетата са доказали, че в гравитационното поле на звездата- гигант елементарните частици се ускоряват, без да имат възможност да напуснат „капана".
Планета с изключително висока концентрация на въглерод е била открита от група от американски и британски астрономи. Според учените, това откритие е в подкрепа на предположението, че във Вселената съществуват планети, чийто тела са обогатени с въглерод, а по такъв начин повърхността на небесното тяло е покрито или с диаманти, или с графит. Според проф. Нику Мадхусудхан - „Имаме всички основания да смятаме, че повечето скали и планини на тази планета са от диаманти". Планетата, която отстои от земята на 1200 светлинни години е била открита чрез телескопа Spitzer, собственост на НАСА.
Мъглявината Андромеда, най-близката галактика до нашия Млечен път, е породена от сблъсък на две по-малки галактики, твърдят учени в статия в списание „Астрофизикъл Джърнъл". Международен екип е създал компютърна симулация на еволюцията на Андромеда. Резултатите показват, че две галактики са се сблъскали преди около 9 млрд. години и са се слели преди около 5,5 млрд. години. Франсоа Хамър от парижката обсерватория, водещ автор на публикацията, заяви пред „Би Би Си", че докато учените вече могат да откриват галактики на края на вселената, пропуските в знанията ни за непосредствените ни съседи са многобройни. Познати като Местната група галактики, те включват около 40, от които най-големите са Млечният път и Андромеда.
Планета, която прилича на Юпитер, се върти около звезда, която някога е влизала в състава на галактика-джудже, погълната по-късно от нашата галактика, пишат учени в списание „Science". Звездната система, която е преживяла този процес, се намира на 2 000 светлинни години от Земята, в съзвездието Пещ, което се вижда от южното полукълбо. открита е с помощта на европейския телескоп в Чили. Звездата, обозначена като HIP 13044, се приближава към края на своя жизнен цикъл. Досега астрономите са открили с различни методи около 500 приличащи на Земята планети извън пределите на Слънчевата система.
Галактика, описана в древните анали, вече намери място и в книгата на рекордите като най-далечен обект във Вселената. Откритието е на европейски учени, пише британският вестник „Дейли телеграф". Галактиката UDFy-38135539 е на 13,1 милиарда светлинни години. Това значи, че достигането на светлината й до Земята е отнело почти целия живот на Вселената. Когато фотопоните от далечната галактика започнали пътуването си, Вселената била създадена едва на 4%. Големият Взрив, след който се създали пространството, времето и всичко във Вселената, е само 600 млн. години по-рано.
Според пророчеството, оставено на човечеството от древните маи, на Земята й остават още няколко години съществувание. Но американските учени бързат да успокоят тези, които вярват в календара на маите. Според твърденията на съвременните учени, нищо катастрофално няма да стане на 23 декември 2012 година. Но след 100 години-кой знае, може би, маите ще се окажат прави. Лингвистите от Калифорнийския университет в Санта Барбара са достигнали до извода, че разчитането на знаменития календар на маите не е било правилно. Съдбоносният ден не може да бъде в посочената дата. Теорията на знаменития антрополог Флойд Лаунсбъри, която твърди, че на планетата й остава съвсем малко живот, е подложена на критика на страниците на „Астрономията в древността и през Средновековието". Според авторите, за централноамериканските цивилизации, календарът на маите завършва времето не през 2012 година, а след 50 или дори след 100 години по-късно. И по-скоро маите са планирали апокалипсиса през 2112 година. Впрочем, много учени смятат, че маите изобщо не са имали предвид подобна катастрофа. Те не са изчислили, че краят на света ще стане след 5125 години след неговото създаване, просто системата, по която жреците са построили календара си е била далеч не толкова съвършена, колкото се смята и трябва отново да бъде пресметната. Но въпреки, че апокалипсисът се отлага за по-добри времена, през 2012 година човечеството трябва да очаква изненади от Вселената. Според астрономите е регистрирана засилена слънчева активност, а след две-три години специалистите прогнозират силна слънчева атака спрямо Земята, пише Утро ру, като цитира американски медии.
Световноизвестният физик Стивън Хокинг твърди в новата си книга, че Бог не е създал Вселената, пише The Daily Mail. Книгата "Чудесната идея", написана в съавторство с американския учен Леонард Млодинов, Хокинг опровергава твърдението на Исак Нютон, че Вселената не може да възникне от хаоса. Според него Големият взрив, предизвикал възникването на Вселената е в следствие на действието на физичните закони и изобщо не е уникално съвпадение, станало, благодарение на стечение на фантастични обстоятелства.
Учените от NASA, които наблюдават работата на новия орбитален телескоп „Кеплер" са съобщили, че приборът е открил в галактиката множество планети, които по характеристиката си приличат на Земята. Очакваше се тази информация да бъде огласена едва пред февруари следващата година,но учените съобщават днес, че от 265 изучени от апарата обекти 140 могат да бъдат означени с „приличащи на Земята". "Получените от „Кеплер" данни свидетелстват, че в Млечния път има 100 млн. планети от земен тип и ние в скоро време ще открием първата от тях", смело е заявил професорът от Харвардския университет българинът Димитър Съселов.
Необикновено голяма по размери звезда, най-голямата, идентифицирана досега от човек във Вселената, са открили британските астрономи. По маса тя е 265 пъти по-голяма и при това 10 млн. пъти по-ярка от нашето Слънце, съобщава Sky News. С помощта на космическия телескоп Hubble от NASA и мощните инсталации в Европейската южна обсерватория те намерили "R136a1", когато изследвали две струпвания на звезди в галактиката Големия Магеланов облак, разположен в съседство със Слънчевата система.
Учените са открили прост микроб, който е обявен от тях като източник на биологичния живот на Земята и на Вселената като цяло. Както съобщава Би Би Си, научен колектив от Рио де Жанейро са провели серия от експерименти с бактерията деинококус радиодаранс /Deinococcus radiodurans/. На базата на получените резултати е бил направен изводът, че тези организми са „семената на биологичния живот". Оказало се, че тези бактерии притежават практически неограничени възможности за оживяване. По време на опитите те са издържали смъртоносни за всички други биологически организми дози радиация, агресивни химически среди, пределни температури на горещо и студено, продължителен престой във вакуум.
Множеството от стари звезди в Млечния път са останки от най-ранни галактики, появили се след раждането на Вселената. До такъв извод са достигнали група астрономи, които са публикували наблюденията си в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. С помощта на мощен суперкомпютър те са моделирали развитието на галактики, подобни на Млечния път. Изследователите са достигнали до заключението, че немалка част от най- старите звезди в Галактиката, особено тези, които не са в нейния спираловиден ръкав, а в обкръжаващото Млечния път звездно хало, отначало са били в звездни купове, които са се образували при най- първия етап на образуването на Вселената.
