Унгарското председателство на ЕС започна неуверено. Вместо гладко да представи програмата за следващите шест месеца

Унгарското председателство на ЕС започна неуверено. Вместо гладко да представи програмата за следващите шест месеца, унгарското дясноцентристко правителство се бори с вълна от международни и вътрешни критики срещу новия медиен закон, който застрашава свободата на словото в Унгария.
ът трябва да бъде обмислен отново. Свободата на пресата и правото на свободно изразяване са основни права и европейски ценности, с които не трябва да се прави компромис.

Има две основни опасения относно новия закон на Унгария. Първото е, че той позволява налагането на осакатяващо високи глоби върху медийните организации, сметнати за виновни за нарушения, за които няма достатъчна яснота. Неяснотата създава възможността законът да бъде прилаган по заплашителен или пристрастен начин.

Тази опасения биха се разсеяли, ако политиците в Унгария уважаваха нуждата от това техните посткомунистически институции да запазят своята независимост, за да контролират публичната сфера. За съжаление, последните събития показват тенденция в обратната посока. След идването си на власт през април управляващата партия „Фидеш” пропусна няколко възможности да отговори на своите критици. Фискалният съвет на страна стана „беззъб”, а независимостта на Централната банка бе заплашена. Така че второто опасение е, че в медийния съвет, който ще прилага новия закон, ще е пълно с поддръжници на „Фидеш”, назначавани за деветгодишни мандати.

Унгарското правителство отговаря, че новият закон представлява основна промяна на остарял текст. Разбира се, разумно е Будапеща да промени закони, които са изпреварени от събитията. Дори нещо повече, правителството твърди, че много положения в новия закон фигурират и в медийните закони на други страни от ЕС. Това може да е истина. Но същите тези европейски страни нямат безупречна репутация по отношение на свободата на медиите, като Италия е най-явният пример. Освен това, положения, които се прилагат добре в една страна, може да се окажат опасни в Унгария.

След падането на комунизма страните от Централна Европа понякога приемаха закони, които може да изглеждат лошо на хартия, но не бяха прилагани по начин, който постоянно да нарушава гражданските свободи. Унгарският медиен закон може да се окаже поредният пример за това. Но да се разчита, че политиците няма да се възползват от дефектните текстове, не е начин да се приемат закони. Новият закон може да породи автоцензура, дори и драконовските глоби никога да не бъдат наложени.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан заяви, че неговото правителство ще промени закона, ако Европейската комисия нареди това. Будапеща трябва да спести време на Комисията и сама да поправи закона.

Моловете са изместили търговските улици и в сезона на намаленията потребителите се насочват основно към големите търговски центрове

Моловете са изместили търговските улици и в сезона на намаленията потребителите се насочват основно към големите търговски центрове. Това показва анализ на "УниКредит" за развитието на сектора на недвижимите имоти в България.

Очакванията на анализаторите са за

ново намаление в цените на наемите на търговските площи.

Увеличаването на незаетите площи ще продължава и при офис сградите, а най-търсени от бизнеса ще са енергийно-ефективните сгради, смятат търговските анализатори.

Наемите на площите на търговските улици в София, които вече сериозно пострадаха от откритите в последните години молове, ще продължат да падат, прогнозират експертите.

Според доклада в момента
още по темата
Първи сме по молове в ЕС
Първи сме по молове в ЕС
20 коментара към статията 20 | Статията е разгледана 6046 пъти6046
"Карфур" ще отвори 20 хипермаркета до седем години
0 коментара към статията 0 | Статията е разгледана 8358 пъти8358
Все повече магазини, все по-малко търговия
3 коментара към статията 3 | Статията е разгледана 1371 пъти1371


цените на квадратен метър за месец на основните търговски улици в София се движат между 35 и 60 евро

(в зависимост от местоположението), но тенденцията е към по-нататъшно намаляване и все по-трудно намиране на нови наематели за освободените помещения.

Забавянето на строежа на част от проектите за нови търговски центрове (и спирането на тези в етап на планиране), до което се стигна заради световната финансова криза, е оказало благоприятен ефект върху пазара, смятат анализаторите.

Завършването на всички планирани търговски центрове би наводнило пазара на такъв тип площи, се посочва в анализа. През 2009 г. в София не е отворил врати нито един мол, но през миналата година тази тенденция е променена с откриването на два големи комплекса - Сердика център и The Mall.

Така само за няколко месеца търговската площ в моловете се е удвоила, достигайки около 200 хил. кв. м.

Допълнително увеличение се очаква през тази година, когато е планирано

откриването на Mega Mall, който ще добави още 25 хил. кв. м. търговска площ.

Общият размер на търговските площи в страната, към края на 2010 г., е повече от 500 хил. кв. м.

Въпреки натиска от страна на наемателите, засега наемите в мола остават относително стабилни на нива между 7-35 евро за квадратен метър за месец, в зависимост от големината на магазина.

Причина за стабилните цени на наемите е, че средният процент на незаетите площи към момента остава малък до умерен, в различните работещи молове в София. Тези цени обаче могат да бъдат поставени под натиск в бъдеще, заради пускането в експлоатация на нови площи.