Унгарското председателство на ЕС започна неуверено. Вместо гладко да представи програмата за следващите шест месеца

Унгарското председателство на ЕС започна неуверено. Вместо гладко да представи програмата за следващите шест месеца, унгарското дясноцентристко правителство се бори с вълна от международни и вътрешни критики срещу новия медиен закон, който застрашава свободата на словото в Унгария.
ът трябва да бъде обмислен отново. Свободата на пресата и правото на свободно изразяване са основни права и европейски ценности, с които не трябва да се прави компромис.

Има две основни опасения относно новия закон на Унгария. Първото е, че той позволява налагането на осакатяващо високи глоби върху медийните организации, сметнати за виновни за нарушения, за които няма достатъчна яснота. Неяснотата създава възможността законът да бъде прилаган по заплашителен или пристрастен начин.

Тази опасения биха се разсеяли, ако политиците в Унгария уважаваха нуждата от това техните посткомунистически институции да запазят своята независимост, за да контролират публичната сфера. За съжаление, последните събития показват тенденция в обратната посока. След идването си на власт през април управляващата партия „Фидеш” пропусна няколко възможности да отговори на своите критици. Фискалният съвет на страна стана „беззъб”, а независимостта на Централната банка бе заплашена. Така че второто опасение е, че в медийния съвет, който ще прилага новия закон, ще е пълно с поддръжници на „Фидеш”, назначавани за деветгодишни мандати.

Унгарското правителство отговаря, че новият закон представлява основна промяна на остарял текст. Разбира се, разумно е Будапеща да промени закони, които са изпреварени от събитията. Дори нещо повече, правителството твърди, че много положения в новия закон фигурират и в медийните закони на други страни от ЕС. Това може да е истина. Но същите тези европейски страни нямат безупречна репутация по отношение на свободата на медиите, като Италия е най-явният пример. Освен това, положения, които се прилагат добре в една страна, може да се окажат опасни в Унгария.

След падането на комунизма страните от Централна Европа понякога приемаха закони, които може да изглеждат лошо на хартия, но не бяха прилагани по начин, който постоянно да нарушава гражданските свободи. Унгарският медиен закон може да се окаже поредният пример за това. Но да се разчита, че политиците няма да се възползват от дефектните текстове, не е начин да се приемат закони. Новият закон може да породи автоцензура, дори и драконовските глоби никога да не бъдат наложени.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан заяви, че неговото правителство ще промени закона, ако Европейската комисия нареди това. Будапеща трябва да спести време на Комисията и сама да поправи закона.

Влизането на България в Шенген през 2011-а е нещо реалистично

Влизането на България в Шенген през 2011-а е нещо реалистично и всичко зависи от нас, каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов пред журналисти.

По думите му – в писмата на Франция и Германия има притеснения, които са провокирани от негативните доклади, които излизат от момента, когато страната ни стана член на Европейския съюз, за механизма за оценка.

„Тази година за първи път имаме положителни сигнали в докладите – междинния и летния – и се надявам, че това ще се затвърди в междинния доклад, който трябва да излезе март месец, и в летния доклад. Това са притесненията на нашите партньори”, каза Цветанов.

„Това, което вчера имаше като позиция на Европейската комисия – за необвързаност на влизането на страната в Шенгенското пространство с други политики или респективно – с механизма за оценка, това са политически решения, които ще бъдат взимани, след като ние самите действително покажем, че сме готови и няма абсолютно никакво притеснение”, добави министърът.

Той отбеляза, че за тази цел ще има поредица от посещения в България – от Бундестага в началото на февруари, както и на еврокомисаря на вътрешните работи Сесилия Малстрьом на 11 февруари.

„След тези посещения може би ще чуем положителни оценки от самите представители на Европейската комисия или на чуждите държави, които имат някакви, макар и минимални притеснения”, каза Цветанов.

Министърът посочи, че сигурността и Шенгенското пространство са изключително важни за Европейския съюз и в това отношение компромиси не се правят.

„За нас е важно те да не бъдат обвързвани с други политики”, заяви министърът. Запитан за опасността организирани престъпни групи у нас да получават информация чрез Шенгенската система, Цветанов отговори, че това не кореспондира с днешните реалности.

Министърът уточни, че от 5 ноември реално сме в Шенгенската информационна система, съобщава Агенция „Фокус”.