Безусловно, всички хора са различни

Безусловно, всички хора са различни. И особено се различават в това, как те разбират самото понятие личност, или същност, или "аз". Има моменти в живота на човека, когато той сякаш въобще не усеща себе си и сам не може да определи как се чувства. Усещането "аз", усещането на своята същност при различните хора възниква в различни минути и варира по своята сила от много остро до пълно нейно отсъствие. Освен това, то варира и по своята
субективна важност. Усещането на своята същност в най-добрия смисъл на думата за човека е сходно с усещането на живата душа, която в този момент прелита и прави нещо съществено за него или за света.

Често се говори за вредата от егоизма: не е добре, когато човек повече се грижи за себе си, отколкото му предписва това обществото. В някои случаи действително не е добре. Но, все пак, егоист е човек, при когото има его, при когото има някакво "аз", личност дори и от нисша природа, но има. Според еволюционното ниво това е по-високо от състоянието на човека, при когото въобще няма личност.

Ако вие нямате усещане за "аз", то ще ви се струва, че е дошъл някой чужд, заграбил е вашата воля и прави нещо с вас като инструмент. Вие можете да не осъзнавате това в този момент, но след това, когато идвате на себе си, тоест вашето "аз" се възвръща към вас, вие осъзнавате, че при вас като че ли е имало припадък, безпаметство, изключване на личността. Усещането на вътрешното "аз" - това е състояние, когато при човека не възниква въпроса "Защо?". И това е много съществен критерий. Докато личността не е напълно развита и не е
активирана, от време на време при човека възниква вътрешен въпрос, подлагащ на
съмнение това, което прави, неговото битие и съзнание: "Защо? Защо живея? Защо правя това, което правя?". А когато истинската личност на човека е осъзната и активирана, такъв въпрос не възниква, тъй като отговорът е ясен и очевиден: вътрешното "аз" е и основен и главен смисъл на живота и работата на човека.